При приятели в Щутгарт

Не, в Щутгарт не пристигнахме заради забележителностите! Отбихме се да се видя с моите чудесни приятели от института в замъка Хоенхайм, където работех през незабравимото лято на 1998г.

Гизела, която е неуморен извор на шеги, закачки, остроумия и емоции, ни беше приготвила вкусна вечеря с гулаш и шпетцле (местен швабски специалитет). По време на вечерята имаше толкова много дърдорене, а и се налагаше често да превеждам, ще едва смогвах да остана насаме с манджата си.

Гизела е любителка на костенурките и в жилището си отглежда няколко водни и една сухоземна. След вечерята имахме честта да спим в стаята, където живееха костенурките. Беше неспокойна нощ! Защото водните костенурки не престанаха да беснеят в аквариума дори след когато изключихме лампата. През цялата нощ се чуваха водни плясъци и тракане на черупки по стъклото. Дали защото е пролет и костенурките са на любовна вълна?

Следващата сутрин се сбогувахме и потеглихме на север по долината на река Некар към Хайделберг, където се намира един от най-старите университети на Европа.