През австрийските Алпи

На втория ден от нашето пътуване целта беше да преминем Алпите и привечер да достигнем Залцбург. Това може да стане бързо и удобно по магистралата A10 (Tauern Autobahn), която пресича напряко планината посредством два дълги тунела. Макар и да са забележително инженерно постижение, в тунелите няма особени гледки, а и въздухът вътре едва ли може да се нарече алпийски. Затова преди да влезем в първия напуснахме магистралата и се заизкачвахме по стръмния път към проходите Качберг (1641м) и Радщедтер-Тауерн (1739м).

Навлизайки в скалистото и заснежено сърце на планината веднага се почувствах в моя елемент. Дори се размечтах. Понеже времето се беше намръщило и застудя, не изключвах горе на проходите да има снеговалеж. Без да споделям на Цвети, която беше потънала в седалката и ококорено наблюдаваше наоколо, вече с наслада си представях как на прохода валят парцали сняг и как после от това произтича някакво снежно приключение (примерно как затъваме в дълбоки преспи сняг и после идват да ни спасяват със снегорини).

Уви, нищо такова не се случи. Вместо да ринем с лопата в снега, след малко седяхме на топло в ресторант в Обертауерн, с вилица в ръка, а пред нес две планинички от зелена салата.